Българска туристическа борса - Работа в туризма  
 
Меморандум на Национален хотелиерски мениджмънт клуб
Дата: 2006-02-07

НАЦИОНАЛЕН ХОТЕЛИЕРСКИ МЕНИДЖМЪНТ КЛУБ


О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

към

г-н Георги Първанов
Президент на Република България

г-н Сергей Станишев
Министър-председател на Република България

г-н Асен Гагаузов
Министър, Министерство на регионалното развитие и благоустройството

г-н Джевдет Чакъров
Министър, Министерство на околната среда и водите

г-н Петър Мутафчиев
Министър, Министерство на транспорта

г-н Румен Овчаров
Министър, Министерство на икономиката и енергетиката

г-н Пламен Орешарски
Министър, Министерство на финансите

Кметовете на всички общини в Република България

Копие: Всички медии

Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми г-н Министър-председател,
Уважаеми г-да министри,
Уважаеми госпожи и господа кметове на общини,

На 2 февруари 2006 г. в Резиденция „Бояна”, Национален хотелиерски мениджмънт клуб (НХМК, www.TourMarketing.org), като национално представена браншова асоциация, заедно с Фондация за реформа в местното самоуправление (ФРМС, www.flgr.bg), като национална организация на общините в страната свикаха национална конференция на тема „Аспекти на взаимодействие между туристическия бизнес и местната власт”. В дискусията участваха над 150 делегата, в т.ч. кметове, общински съветници и представители на местната власт от една страна и собственици, изпълнителни директори и висши мениджъри на хотелски комплекси, туроператори и турагенти от друга. Тази среща постави основите на открит диалог и партньорство между туристическия бизнес и местната власт. В резултат на повдигнатите въпроси по време на националната конференция и след обработката на позициите, предложенията и мненията, получени в НХМК до 1 февруари 2006 г., Управителният съвет на НХМК обобщи статуса, основните проблеми, насоки за развитие и искания на отрасъла с цел по-нататъшното му хармонично и устойчиво развитие.

С настоящият меморандум каним г-н Асен Гагаузов, Министър, Министерство на регионалното развитие и благоустройството; г-н Джевдет Чакъров, Министър, Министерство на околната среда и водите; г-н Петър Мутафчиев, Министър, Министерство на транспорта; г-н Румен Овчаров, Министър, Министерство на икономиката и енергетиката на работни срещи за обсъждане на резултатите и препоръките от националната конференция. Предлагаме първата работна среща да се проведе в рамките на девета работна седмица (28 февруари – 2 март 2006 г.).

Текущо състояние на отрасъла

Туризмът отдавна е заел позиция на водещ стопански отрасъл в българската икономика. Това е секторът, който всяка година значително намаля дефицита във външната търговия на България. За 2005 г. отрасъл „Туризъм” е посрещнал и обслужил над 4,83 млн. чуждестранни туристи (ръст от 4,5%, без транзитно преминалите), финансовите постъпления от които са за над 3 млрд. лева. Секторът произвежда 13% от БВП на страната. Почти 1 млрд. лева инвестиции в икономиката на България се генерират именно от отрасъл „Туризъм”.

За периода 2000–2004 г. ръстът на чуждестранните туристи и валутните приходи нарастват ежегодно с по 15% (при среден темп за света 3–5%). Според Световната туристическа организация страната ни е втората най-бързо развиваща се туристическа дестинация в Европа, след Хърватска. Към началото 2005 г. над 98% от туристическите обекти са частна собственост. Като цяло Туризмът е отрасъл на малките и средните предприятия. Пряко и косвено, чрез него се осигуряват над 285 000 работни места, основно в райони без особено развита друга бизнес активност. Отрасъл „Туризъм” има висок икономически мултиплициращ ефект. Той е една от главните предпоставки за развитието на секторите строителство, мебелна промишленост, селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, транспорт и др.

Към днешна дата в страната ни функционират над 1400 хотела. От тях над 800 са категория три, четири и пет звезди. Към почти всички хотели са изградени и функционират и ресторанти или заведения за хранене и развлечения. Голяма част от построените хотели през 60-те, 70-те и 80-те години са реконструирани и обновени. Все още е налице значителна географска концентрация на настанителната база - 70% от хотелите ни са по българското Черноморие, 12% - главно в Банско, Боровец и Пампорово, а останалите – в големите и по-малки населени места. Логично е и приходите от туризъм да имат сходно разпределение. Около 70% от крайния финансов резултат се формира от морски туризъм, около 15% - от планински ски-туризъм, а останалите проценти се разпределят между конгресен и бизнес туризъм, значително по-малко от културно-исторически, селски, балнеоложки, екологичен, религиозен и др.

Въпреки обновената леглова база и изградената туристическа суперструктура, един от основните фактори, спъващ развитието на отрасъла е незадоволителното ниво и/или липсата на основна инфраструктура. Друг не маловажен фактор е еднообразието и незадоволителното качество на предлагания туристически продукт. Общият имидж на България на световните туристически пазари е на евтина дестинация, привличаща икономически слабите социални слоеве от населението главно от Европа. Дори и с този туристопоток страната ни едва успява да привлече 1% от европейския туристически пазар.

Проблеми, дисбалансиращи хармоничното развитие на отрасъла

Основният проблем е все още липсващата национална стратегия за развитието на отрасъла. От 15 години не е ясно кой е отговорен за съставянето й – дали държавата или съществуващите от години браншови организации.  Още по-тревожно е, че нито една от двете страни не е инициатор на сформирането на работна група за създаването на стратегия.

Други дестабилизиращи аспекти са свързани с липсата или неефективността на икономическите стимули за частния бизнес, функционирането на „сива икономика” в сектора, недостатъчната координация между министерствата касаещи развитието на отрасъла, лишената от ресурсни възможности местна власт, недостатъчната координация между централната и местната власти, липсата на координация между 152-те национални, регионални и продуктови туристически сдружения у нас както и незадоволителното взаимодействие между държавните органи и неправителствените организации, представляващи сектора.

Не на последно място идват и проблемите, отнасящи се до:

  • Липса на реална пазарна информация за взимане на адекватни управленски решения (данните, предоставяни от НСИ са неблагонадеждни, тъй като не се подава коректна информация от самите бизнес единици или поради забавяне, лоша или липсваща комуникация между държавната и местните администрации. Например по данни на НСИ у нас има регистрирани 1361 хотела (данните са за 2004 г.), което е нереално и подвеждащо. По данни на НХМК у нас само 3, 4 и 5 звездните хотели са над 800).
  • Изтичане на млади специалисти, както по управление на хотели и ресторанти, така и на обслужващи специалисти (в резултат на невъзможност за кариера, ниско заплащане и немотивираща работна среда). Последствие – наемане на неспециалисти, неконтролируемо текучество, непрофесионално отношение към гостите, лоши отзиви, отлив на платежоспособните туристи, които търсят качество, а не само привлекателна цена.
  • Съществуващата ценова политика при предлагане на туристически услуги на място.
  • Нерегулиране на застрояването, водещо след себе си скъсяване на туристическия сезон и „обеззеленяване” на курортните комплекси.
  • Незадоволително ниво както на общата чистота, така и на местата, представляващи природни и антропогенни туристически ресурси
  • Организацията на работа на нашите гранични пунктове и др.

НХМК отговорно стои зад позицията, че за окончателното решаване на тези проблеми са задължителни както политическа воля на държавата, така и ефективни и работещи предложения от страна на браншовите организации, представляващи интересите на туристическия бизнес.

Като безспорно доказателство за наличието на гореизброените негативни аспекти, Национален хотелиерски мениджмънт клуб отбелязва и факта, че все повече наши сънародници не прекарват годишните и краткосрочните си отпуски в България. Тревожен е факта, че за 2005 г. над 1 млн. българи са пътували в чужбина с цел туризъм, като за престоя си са изхарчили приблизително 1 млрд. лева - огромен финансов ресурс напускащ България и ощетяващ развитието не само на отрасъла, но и на националната икономика.

Над половин година след провеждането на изборите за централна власт, все още не е назначен Председател на Държавната агенция по туризъм, както и не е приет устройствен правилник за нейното функциониране. Предвид наближаващите световни туристически борси този факт несъмнено ще окаже негативен ефект върху готовността на страната ни да привлече повече и платежоспособни чуждестранни гости. Застрашено е и посрещането на активния сезон лято 2006.

Горепосочените области за подобряване не са изчерпателни, по-скоро са споменати за да се фокусира вниманието върху най-фрапиращите и изискващи спешна реакция от страна на браншовите организации, държавата и местната власт.

ОБЯВИ | ТЪРСЕНЕ | ПУБЛИКУВАНЕ | ДОКУМЕНТИ | ФОРУМ | РЕКЛАМА | ЗА НАС | ПОМОЩ
Работа в туризма | Документи | Вътрешни | Меморандум на Национален хотелиерски мениджмънт клуб
Българска туристическа борса е единно издание на БТК, БАТА, БААТ, БХРА